Crowdsourcing
CROWDSOURCING /ОНЛАЙН ОБМЕН НА ТРУДА/
От 1970 г. е известно, че комбинацията от информационни и комуникационни технологии имат потенциала да дадат възможност на преместването/изнасянето на работата. През 1980, вниманието се фокусира върху "работата от разстояние", като заменихме традиционния офис с дома на работника. През 1990 г. стана ясно, че работата може да бъде изместена в международен план, стъпка която стана известна като "офшорен аутсорсинг". В настоящото десетилетие, тази практика е достигнала критични размери, което позволява появата на изцяло нови форми на организация на работата, координирана от онлайн платформи.
"Crowdsourcing" е тук, определено като платена работа, организирана чрез онлайн обмен на работна ръка. Това включва редица форми на работа, които могат да се обособят в няколко измерения, включително: професионален статут (в диапазона от висококвалифицирани професионални консултации до рутинни задачи); онлайн или офлайн работа; местонахождение на работното място (в дома или работно помещение); статус на заетост на работниците; възнаграждение (редовна заплата, почасова ставка или друг вид заплащане); и дали работата е извършена за компания или частен клиент.
Работната сила на Crowdsourcing е изключително разнообразна и лошо дефинирана, поради невъзможността да се изчисли обхвата и мащаба на тази форма на организация. Броят на онлайн платформите непрекъснато расте, а ангажираните потребители / работници е постоянна променлива. Огромното разнообразие от задачи, които могат да бъдат извършвани и разнообразието на местата, от където тази работа може да се извършва означава и широк спектър от рискове за здравето и безопасността.
Физиологични рискове при онлайн работа:
Продължителна работа с компютър, може да доведе до стрес и физически разстройства като визуална умора или мускулно-скелетни проблеми. Задължение на работодателите е да извършват оценка на риска и да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че условията на труд и работната среда са безопасни. Когато работата се класифицира като свободна практика, тези задължения могат да бъдат прехвърлени към отделните работници. При Crowdsourcing организация на работа липсват доказателства за спазване на изискванията по БЗР, което може има нежелани последствия, например:
Нарушаването на ергономичните изисквания за позициониране на екран, клавиатура, мишка, място за сядане, работен плот може да доведе до мускулно-скелетни заболявания;
Нарушаването на физичните изисквания за осветеност, микроклимат и шум на работното място може да доведе до различни здравословни проблеми главоболие, простуда и т.н.;
Лошото управление на стрес и липсата на обучение по БЗР могат да влошат общото здравословно състояние.
Физиологични рискове при офлайн работа:
Crowdsourcing работа, която се извършва офлайн е още по-трудно да бъде картографира от онлайн работата, както физически, така и юридически. Някои от дейностите са в професии, изключително опасни за работниците, например строителство. Други дейности, като шофиране на такси, крият опасности от атаки и тормоз над шофьори. Присъстват рискове от насилие или тормоз, заедно с много възможности за потенциални инциденти, в ситуации когато crowdsourced работници предоставят услуги в домовете на клиентите. Потенциалните рискове могат да бъдат породени от липса на обучение (по БЗР, видовете сертификации и регламенти, спецификация на работата), липса на подходящо и изправно оборудване, липса на работно облекло и лични предпазни средства. Натискът да се завърши работата в кратки срокове, води до намаляване на почивките и пренатоварване причинено от дългото работно време, докато честите прекъсвания и отвличане на вниманието, водят до грешки.
Психосоциални рискове при работа:
Психосоциални рискове могат да възникнат от различни работни условия, типични за Crowdsourcing модела, но поради нетрадиционния метод на работа не можем да приложим стандартни превантивни мерки. Тези условия включват несигурност при получаване на работа, нейният вид, обем, обхват и валидност. Много често изискване е работа в изключително кратки срокове, което забързва темпото на работа за сметка на почивките и то в не трудова среда с множество възможности за отвличане на вниманието. В много случаи, работникът сам се грижи здравното си осигуряване, но дори когато здравеопазването е безплатно, много работници може да се сблъскат тревогата от липса на заплащане по време на периоди, в които са били нетрудоспособни по причина заболяване, нараняване, майчинство или бащинство. Липсата на такива обезщетения не само увеличава несигурността, но също така създава психологическа тежест, която се отразява както на семейния, така и на професионалния живот.
Бързият растеж на онлайн работните борси създава големи концептуални и регулативни предизвикателства и поставя неизследвани още въпроси – какъв е статуса, кой е работодателя, как се определят отговорностите по БЗР, как се осигурява спазване на нормативната уредба и действащото законодателство, кой носи професионалната и морална отговорност пред потребителя.
Без съмнение, Crowdsourcing носи както рискове, така и значителни нови социални и икономически възможности. Възможностите включват осигуряване на достъп до работа за хора с увреждания, създаване на нови възможности за съчетаване на професионалния и личен живот, достъп до услуги на достъпни цени и развитие на конкурентоспособността. Предизвикателството е да се намери баланс и да се определят формите на намеса, които ще намалят рисковете и същевременно ще насърчават възможностите.
Източник: “A Review on the future of work: online labour exchanges, or ’crowdsourcing’: implications for occupational safety and health”, Европейската агенция за безопасност и здраве
21.12.2015