Да работя или да не работя ...

Работохолизмът и културата на конкуренцията обикновено се считат положителни черти на служителя, като това поведение му помага да бъде по-продуктивен за организацията, която го е наела. Много често по време на интервю за работа кандидатите посочват като свой основен недостатък имено работохолизма, надявайки се че работодателя ще приеме това за положителна черта. Но какво е мнението на учени и изследователи по въпроса за пристрастяването към работния процес и постоянното конкуриране ?
При първото позоваване на термина, работохолика е описан като "лице, чиято нужда от работа е станала толкова прекомерна, че тя създава забележимо смущение или намеса в личното му здраве, щастие, междуличностни отношения, и в социалното му функциониране". От тогава концепцията се развива и днес съществуват дефиниции, които определят работохолика, като личност радваща се на труда, обсебена от работа, и посвещава дълги часове и лично време за работа дори когато това не е необходимо. Това поведение на служителя се приветства от работодателите и принуждава амбициозните личности да следват тенденциите за работохолизъм и активна конкуренция.

Какви са индивидуалните въздействие върху здравето на работохолика?
Степента на работохолизъм в работещото население не е установено до момента, но познанията ни за въздействието върху отделните лица расте. Установено е, че работохолизмът може да доведе до емоционално и физическо неразположение. Наблюдавани са чести оплаквания свързани с недостатъчния сън и постоянното чувство за умора, които влияят върху заболявания на сърдечно съдовата система (исхемична болест на сърцето, хипертония). Прекомерните часове извънреден труд оставят негативна следа и в отношенията със семейство и приятели, което намалява чувството за удовлетвореност от живота. Всеки служител, без значение от личната му мотивация се нуждае от почивка, която да възстанови работните му сили.

 

Проверете дали сте склонни към работохолизъм (отговорете с „да” или „не”)
1. Чувствате ли се по-развълнувани за работата си отколкото за нещо друго?
2. По време на почивката за хранене продължавате ли да работите или да четете документи свързани с работата Ви?
3. По време на предвидените почивки продължавате ли работата си, провеждате ли работни разговори по телефон, изпращате ли работни съобщения?
4. Трудно ли прехвърляте работата си на други колеги?
5. Работите ли повече от 55 часа на седмица?
6. Надхвърля ли работата Ви изискванията и очакванията за изпълнение на дадена задача?
7. Смятате ли че е необходимо да работите до късно и в почивните дни?
8. Чувствате ли се изтощени или лесно избухливи?
9. Говорите ли за личния си живот, за семейство, приятели, любими занимания?
10. Оплаквате ли се от болки в гърба, главоболие, язва или други здравословни проблеми?
11. Носите ли си редовно работа у дома?
12. Опитвате ли се да завършите даден проект преди предвидения срок за изпълнение?
Ако сте отговорили на повечето въпроси с „да”, Вие проявявате признаци на работохолизъм и сте в риск от обсебване от работата Ви.

 

Как да се предпазим от негативните последици на работохолизма и културата на конкуренцията?
За да се ограничат негативните последици от работохолизма и културата на конкуренцията, трябва да се стимулира поведение осигуряващо здравословна работна среда. Чести причини за проява на работохолизъм в служителите, за които да следим:
1. Работниците чувстват несигурност за работното си място, и вярват че удължавайки работните часове и демонстрирайки заетост ще увеличат шанса си да задържат работното си място и дори да получат повишение.
2. Ръководните кадри поставят служителите в среда на конкурентост, която при не добро управление може да доведе до сериозни отклонения от установените здравословни практики при работа.
3. Всеобщо схващане, че дългите часове работа носят по-голяма производителност.
4. Честите съобщения, многото срещи и обсебването от дадена задача са част от поведението на служители в риск.
И няколко идеи, които да поощрим:
1. Служителите могат да се обучават в методи за бързо справяне със зададените задачи чрез практични съвети и механизация на процеса.
2. Ръководните кадри могат да дадат добър пример за навременно напускане на работното място, за ползване на полагаемия годишен отпуск.
3. Планираните срещи могат да се насрочват за късния преди обед или за ранния преди обед, така семейните служители биха могли спокойно да заведат и приберат децата си от училище или детска градина.
4. Установяването на гъвкаво работно време (в случаите когато дейността го позволява) позволява на служителите да работят в часовете, през които са най-дейни и продуктивни.
5. Служителите, отговорни за дадена задача, могат да участват в определяне на параметрите за изпълнението й (например: срокове, похвати, екип, оборудване и т.н.).

 

---

Източник: OSH Wiki, Workaholism and the culture of competition: OSH consequences
30.11.2016